Основни принципи.
От началото на 2014 година е в сила нов закон за регулиране на взаимоотношенията с дружества учредени в така наречените „офшорни зони“ или юрисдикции с преференциален данъчен режим. Закона е приет от 42 – то Народно Събрание, и е озаглавен - Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици (ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС).
Основната цел, която вносителите на закона са си поставили, е да се регулират отношенията на тези дружества, с обществения интерес в икономически и финансов аспект, идентифициране на физически лица като собственици, както и „отклонението от данъчно облагане“, което така или иначе, се регулира от нормите на ЗДФЛ, ЗКПО и ред други закони.
Забрани за участие.
Забранява се участие на такива дружества и свързаните с тях лица, както пряко така и косвено, в обществено значими сектори на икономиката. Такива сектори са енергетиката, обществените поръчки, приватизацията, финансовите услуги, застраховането, различни дейности подлежащи на лицензионен режим и т.н.
Гореспоменатата забрана няма да се прилага в четири хипотези, изброени изрично в чл. 4 на закона. Всички те, имат своето приложение в практиката, но най-разпространена изглежда е т. 3 на чл. 4. В тази хипотеза попадат всички офшорни дружества участващи в Български юридически лица поради различни причини.
Съществуваща практика.
Досега, на практика офшорни дружества, закупуваха или учредяваха местно юридическо лице, като собствеността им оставаше загадка. За учредяване на такива офшорни дружества, най-често се използваха директори и акционери – юридически лица, регистрирани в същата или друга юрисдикция и специализирани в доверителното управление.
Най-често, акционери в същите тези фирми за доверително управление, бяха трети юридически лица, и така до безкрай. Същата тази верига от дружества, създаваше проблеми при идентифицирането на действителните собственици от страна на банки и органи на местно и държавно управление.
Нормата на чл. 4, т. 3, би следвало да внесе промяна в тази схема, като посочената хипотеза, вменява идентификация на действителните собственици – физически лица. На практика, промяната, която би настъпила е увеличаване интереса от действителни собственици на офшорни фирми, към предлаганите „номинални“ услуги от физически лица, предоставяни под формата на доверителни договори.
Промяна в съществуващата практика или Agere in fraudem legis.
Принципно, собствениците на офшорни фирми, така или иначе заплащат за доверителни услуги по управление, но за юридически лица. След като закона вече е в сила, би следвало да се увеличи интереса към използване на доверителни услуги, предлагани от физически лица, което в известна степен би довело и до ограничаване на предлаганата услуга.
При подмяната на юридическите лица – акционери в офшорно дружество с физически, същите ще бъдат вписани и във всички официални документи. В този случай, изискванията на чл. 4 т. 3 от закона ще бъдат спазени, идентификацията на физическото лице собственик извършена, и целите на закона изпълнени.
В допълнение на идентификацията, представител на офшорното дружество, или представител на местното юридическо лице, в което пряко или косвено участва офшорно дружество, ще декларира в нотариално заверена декларация по образец, че има информация за структурата и собствеността на офшорното дружество. Същата декларация ще подлежи на вписване в Търговския регистър по партида на местното юридическо лице.
Недоумение буди нормата на чл. 4 т. 4, и от какви съображения „издателите на периодични печатни произведения“ са изрично упоменати, като за тях общата забрана не се прилага. Нима този вид бизнес е нещо по-особено, и не се покрива от общата търговска дейност, която може да развива дружество по чл. 4, т. 3, или този вид дейност не може да бъде в противоречие с обществения интерес?
Установяване на административни нарушения при представяне на документи с невярно съдържание.
Съгласно закона, „компетентните администрации“ ще бъдат органите, които установяват верността на предоставените документи. Интересно чрез какъв способ, един служител в администрацията, би извършил проверка, дали наистина офшорната фирма е в патримониума на лицето вписано в представените официални и легализирани документи за собственост.
Досега разкриването на каквато и да е информация, относно офшорно дружество от органите на съответната юрисдикция, бе сведено до минимум, дори и при прилагането на нормите на съдебната/следствена поръчка. Тази практика не би могла да бъде променена с вменяването на установителни задължения на администрацията чрез закона, а дали закона ще се прилага на практика, и в кои точно части, предстои да разберем.
Адвокатска Кантора Томовски
|