| Адвокатските хонорари в България се установяват по споразумение между адвоката и клиента. Основните фактори, от които зависи формирането им, са: |
 |
материалният интерес; |
|
сложността на казуса; |
|
усилията, които трябва да положи адвокатът и времето, необходимо за обработка на случая. |
|
| Възможно е да се появят и конкретни обстоятелства, които да се отразят на размера на възнаграждението. Най-често това е бързината, с която трябва да се извърши определено действие, така че неоправданото бавене може да бъде ако не фатално, то със сигурност скъпо. |
| Все пак съществува един долен праг, под който е забранено да се договаря адвокатски хонорар. Той е установен в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия Адвокатски Съвет на 19.XII.2008 г. и се издава на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата. |
|
заплащане на обща сума за извършената работа; |
|
почасово заплащане; |
|
абонамент. |
|
| И трите варианта имат своите предимства и недостатъци и изборът на един от тях зависи от споразумението между адвоката и клиента. |
| Може да се каже, от досегашната ни практика, че системата на твърдо възнаграждение е за предпочитане при възлагането на отделни и отнапред ясни по отношение на количеството работа задачи, докато почасовото заплащане има своите предимства при продължителни и разнообразни контакти и възлагане на работа от различно естество. |
| Абонаментът предполага заплащане на конкретно фиксирана сума за определен период, като за това време адвокатът е длъжен да извършва цялостното правно обслужване на клиента си, което не включва явяването по дела съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, според която за явяване по дела на адвокатите, се дължи отделно възнаграждение. |
| Таксата за абонаментно правно обслужване зависи от обема на работа, която е индивидуална за всеки отделен клиент, като минималната месечна такса е в размер на 450 лв |
