Търговска Инфраструктура

Общ изглед

Търговската инфраструктура в България предлага една цивилизована среда, в която приятните условия за живот и работа се съчетават с ниските експлоатационни разходи и ниските разходи за издръжка.

В България има достатъчно кадри с висше образование, които са на разположение за работа във всички сектори на икономиката.

България се обслужва от четири международни летища в София, Пловдив, Варна и Бургас, които са наскоро разширени и модернизирани с най-високите международни стандарти. Летищата обслужват около 400 редовни полети всяка седмица с 20 международни авиокомпании, както и чартърни полети. В резултат на това, България се превръща в голяма международна транзитна гара за търговския въздушен транспорт. Морският трафик се обслужва от две многоцелеви пристанища в Бургас и Варна.

Процедурата относно стартирането на бизнес е сравнително облекчена и това привлича все повече желаещи да инвестират в последните години. Процедурата за създаване на юридическо лице в България може да се извърши в срок от около две седмици и дава възможност на дружеството да започне работа незабавно. Повече информация може да намерите в раздела регистрация на търговски дружества.

Достъп до международните пазари

Базираните в България юридически лица са пряко насочени към сътрудничество с чуждестранни компании и дейност по разширяване на международните пазари. Вече има много мултинационални компании инвестиращи на българският пазар.

Валутен контрол

България все още не се е присъединила към еврозоната, но валутата ни е стабилна спрямо еврото. Към настоящият момент няма ограничения върху движението на капитали и инвестиции между гражданите на Република България и гражданите на страните-членки на Европейския съюз или трети страни.

Закони

Проектозаконът, одобрен от Министерския съвет на 29 юли 1997 г., всъщност е разширен и леко подобрен вариант на Закона за стопанската дейност на чуждестранни лица и за закрила на чуждестранните инвестиции (ЗЧИ) от 1992 г., който с основание бе оценяван като либерален и формално даващ достатъчно закрила на външните инвеститори;

Някои от подобренията в проектозакона в сравнение със ЗЧИ, са:

по-широко законово определение на термина чуждестранна инвестиция - дава се закрила на по-широк кръг от права, принадлежащи на чуждестранни инвеститори, а и се постига по-нататъшно сближаване на вътрешното законодателство с договорите за закрила на инвестициите, подписани от България;

предвидени са специални облекчения - намаляване или освобождаване от определени данъчни и митнически задължения - за инвеститорите, правещи непарични вноски като съдружници/акционери в български дружества или участващи в "приоритетни" инвестиционни проекти;

по-подробна, макар и не достатъчно изчерпателна уредба на устройството и дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции.

Интересно и въобще не безспорно е предложението за данъчни облекчения за инвестиционни проекти, одобрени като "приоритетни" от Министерския съвет.

Потока на информация, винаги е бил строго регулиран, откъдето идва и високото ниво на поверителност, което се е превърнало в отличителна черта на българската икономика.